- 2023 г. бе най-топлата година в света и втората най-топла в Европа.
- Тя беше и най-топлата година в метеоисторията на България.
- В България в момента липсва добра комуникация между учени и политици по темата климатични промени.
След рекордно горещата отминала година, в която ръстът на средната температура почти достигна 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалния период (1.48°C според европейската климатична служба "Коперник"), 2024 г. може да е първата, която ще надхвърли тази граница, прогнозира климатологът д-р Симеон Матев по време на пресклуб "Защо 2023 г. беше най-топлата в света и България?", организиран от платформата "Климатека".
Това няма да е краят на света, но ще е маркер, че климатът се е променил сериозно и измененията ще продължават да бъдат все по-съществени, валежите по-интензивни, бурите ще причиняват повече наводнения, с дълги периоди на засушавания и куп екстремни прояви. В миналото тези явления са били по-редки, а сега се появяват и на места, на които преди не са се случвали.
Всъщност обяснение за рекордно топлата година ще бъде климатичното явление Ел Ниньо, което започна да действа през миналата година, но въздействието му ще продължи с отслабващ ефект и тази, като ще допринесе за високи температури през 2024 г., посочи Матев. Трябва да имаме предвид, че действието му се усеща дори година след неговото влияние, затова учените очакват 2024 г. и 2025 г. да надхвърлят световните температурни рекорди.
Какво е важно, за да се подготвим за новото нормално?
Матев посочи, че новото нормално е например януари да е с градус по-висока средна температура от преди 30 години. За деца след 2000 година нормално е да няма сняг на Коледа. В София вече 5-6 години не може да се достигне снежна покривка от 52 см, последните години е 1/3 от нормалното. Нормите се сменят на всеки 30 години.На въпрос на в. "Капитал" за важните мерки оттук нататък той сподели: "Най-важното днес е да се справим с измененията и да използваме по-ефективно ресурсите, което ще доведе до по-нисък натиск върху природата и правилно разпределение на енергията."
Важно е да се подготвим не само за 2024 г., но и за годините напред, стана ясно от думите му. Необходимо е разширение на поливните системи, използване на по-адаптивни сортове, прилагане на иновативни практики, защита от градушки, предлагане на нови услуги в туризма и нови атракции, за което са нужни инвестиции от страна на държавата, посочи Матев.
Например септември последните две години предлага прекрасни условия за туризъм и на нашето Черноморие, но хотелиерите не използват ефективно тази възможност за привличане на туристи, каза Матев, което донякъде е заради непредсказуемостта на сезона. Но трябва да сме по- гъвкави, посочи климатологът.
Предвид че се очакват интензивни валежи през 2024 г., трябва да прочистят деретата на реки, да не се секат гори в близост до реки, за в бъдеще закупуването на имот до река няма да е много добра инвестиция, посочи климатологът. Той припомни, че при наводнение миналата година 100 души починаха в Германия, а това е държавата с най-добрата система за предупреждения в Европа.
В допълнение и климатологът Валентин Симеонов сподели, че за съжаление не сме подготвени за горещи вълни, които отнеха живота на десетки хиляди във Франция миналата година, а те ще се увеличават и у нас. Затова трябва да се помисли за климатизирани центрове за кратък отдих в градовете.
"Не сме подготвени за опасността от пожари, техният характер е различен. Образуват се огнени торнада, мълнии и посочи за пример пожар, който е преминал миналата година в Австралия еднокилометрова река, което се е смятало за невъзможно преди. Гърция има 17 самолета, ние нямаме нито един. Пожарите са сериозна опасност не само за Франция и Испания, където се наблюдават особено в изкуствени гори, а в България има много и не виждам никаква подготовка в тази посока", каза експертът.
Нека да е ясно, че в момента не подписваме смъртната си присъда, но трябва да сме подготвени, допълни Матев.
В България в момента страдаме от липса на добра комуникация между учени и политици. Неслучайно дори и в световната среща за климата участват малко климатолози, но може би това се дължи на факта, че работата на климатолога е да изчисли да и направи оценка, а работа на икономиста и политика е да използват заключенията на климатолога, които да влязат по-добре в плановете за адаптация. При нас процесът обаче не е достатъчно ефективен, посочи Матев.
Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването, все пак подчерта, че в Национална стратегия за изменение на климата участват различни експерти от всички сектори. Въпросът е обаче доколко сериозно се вземат предвид заключенията в докладите и стратегиите у нас, посочиха учените.
В България 2023 г. е най-топлата от 140 години насам
В 77 държави по света са отчетени рекордно високи температури за 2023 г. като тя е била най-топла откакто се правят проучвания. Около 1/3 от световното население живее в тях, а България също е в този списък сред страни като Китай, Бразилия, Япония, Мексико, Австрия, Германия, Нидерландия, Швейцария, Украйна, както и в Гърция, Сърбия, показват данните.
"В България определено 2023 г. е най-топлата откакто правим метеорологични наблюдения повече от 140 години", посочи Симеон Матев. От 1994 г. е първата по-топла година с над половин градус, след това има затишие и от 2006 г. насам няма година, която да не е по-топла, подчерта Матев. За последните 30 години средната годишна температура се е повишила с 8/10, близо един градус, повече в Северна България.
Валежите в по-голямата част от страната бяха близки до нормите. Зимата през изминалата година е най-топлата в нашата страна, есента също, лятото е третото най-топло, единствено пролетта и месеците април и май са по-студени. Но студените рекорди са по-малко от топлите - ако например имаме 100 подобрени топли рекорда, имаме само 8-10 студени, казва климатологът.
Най-топлата година за света, България е част от тенденцията
Окончателно учените потвърдиха в началото на годината, че 2023 г. е най-топлата в целия свят от 1850 година насам, защото оттогава в по-голямата част на света се правят измервания, съобщи още Матев.2023 г. победи 2016 г. с цели 17 стотни от градуса, каквато разлика не е наблюдавана досега. Средната глобална температура за 2023 г. е 14.98 градуса по Целзий. Тази средна глобална температура е с градус по-висока спрямо 1991 - 2000 г. и с 1.48 градуса по Целзий по-висока от прединдустриалното ниво 1850 - 1900 г. - границата, от която се приема, че човек играе важна роля в глобалното затопляне. Това сочат данните на Европейския център Copernicus. Но 2023 г. е най-топлата година и според други институции като Berkeley Earth, GISTEMPv4, HadCRUT5 и NOAA.
Последните 13-14 години сме попаднали в поредица от наднормени години и 2023 година "стърчи" по безпрецедентен начин. Проблемът не е в това, че говорим за рекордни температури, а за температурната аномалия между най-топлите години, съобщи Симеон Матев.
В световен мащаб през 2023 г. бяха подобрени и редица други рекорди. Всеки месец - от юни до декември, е бил рекордно топъл - с по-голямо температурно отклонение от всеки един съответен месец в която и да е предходна година. Юли и август пък бяха най-топлите два месеца като абсолютна температура в историята.
Лятото беше най-топлият сезон, измерван някога, посочи Симеон Матев.
2023 г. е първата година, през която всеки ден е с аномалия над 1°C спрямо прединдустриалното ниво от 1850 - 1900 година. Близо 50% от дните са били с повече от 1.5°C по-топли от нивото от 1850 - 1900 година. А 2 дни през ноември са били с повече от 2°C по-топли, което се случва за пръв път в историята, показват данните.
Единствен регион с рекордно ниски температури е Чили и районът югозападно от Южна Америка. Година с година не си приличат, посочва климатологът Симеон Матев.
В Европа все пак 2023 г. не е най-топла, лидер е 2020 г. Но пък всички месеци от годината са били със средни температури около и над нормата, а септември е най-топлият в историята - с 0.5°C по-топъл от предходния рекордьор през 2020 г. Зимата бе втората най-топла в историята. А през лятото имаше няколко горещи вълни с множество счупени дневни температурни рекорди и дълги безвалежни периоди, довели в някои страни до тежки суши и пожари. Есента също е втората най-топла. Обилни и интензивни валежи предизвикаха наводнения. В Гърция, Италия, Испания върлуваха горски пожари, екстремните явления като че ли нямаха край. Почти всички страни на континента бяха подложени на дъждовен терор, посочи Матев.
Кои са причините за рекордите през 2023 г.
1. На първо място е човешкият фактор и увеличаване концентрацията на парникови газове. Можем да кажем, че половината от затоплянето е вследствие на човешката дейност. Миналата година отчита рекордни стойности от 30 - 40 години насам в повишаване концентрацията на парникови газове, въглероден диоксид и метан. Няма година, която да не е подобрила концентрацията на предишната, каза Матев. Земята продължава да се затопля въпреки мерките. Концентрациите на въглероден диоксид са най-големи от 2 млн. години, а на метан от 800 000 години.2. Друга причина са климатичните феномени Ла Ниня - Ел Ниньо. При Ел Ниньо има затопляне, а при Ла Ниня - захлаждане на глобалния климат. Те повлияват в голяма степен времето в Австралия и Америка, но Европа няма много голяма зависимост. Различното е, че Ла Ниня, която беше активна до миналата година, продължи три години, а архивите назад трудно можем да намерим толкова дълъг период с Ла Ниня. Затова нямахме рекордно топли 2021 г., 2022 г. и очакванията за 2023 г. също бяха такива. Наблюдаваха се безпрецедентни температури на морската вода от 30-32 градуса.
3. Слънчевият цикъл също има значение, силата на слънчевите лъчи нараства по-бързо отколкото в миналото, но някои учени не споделят, че това има толкова пряко значение към промените в климата.
4. Изригването на вулкана Хунга-Тонга през 2022 г. според учените е внесло в атмосферата безпрецедентно количество водна пара. Тя има силен парников ефект и това допринесе да бъде задържана повече земна топлина, повече прахови частици и по-малко слънчева енергия и топлина.
5. Нови рестрикции за горивото за презокеанските кораби създаде по-топли условия за 2023 г., коментираха учените.
До какво доведе това
Екстремните горещини засегнаха много части на света. Горските пожари в Хавай, Канада и Европа взеха жертви, унищожиха домове и мащабно замърсиха въздуха. Наводнения, свързани с екстремни валежи от средиземноморския циклон Даниел, засегнаха Гърция, България, Турция и Либия.Антарктическият морски лед достигна рекордно ниски нива през 8 месеца от 2023 г. През февруари беше отчетена най-ниската месечна и дневна стойност откакто се правят наблюдения. А нивото на световния океан продължава да се покачва, като през последните 3 десетилетия се наблюдава значително ускоряване на повишението.
Симеон Матев уточни, че по-високите температури имат и редица неблагоприятни ефекти върху здравето на хората. Според Световната здравна организация климатичните промени увеличават смъртните случаи, като малка част от проявленията върху здравето са топлинен стрес, увреждане на белите дробове от димa от горски пожари, както и бум на комарите, пренасящи болести.
Според доклад на Climate Central 90% от световното население, или 7.3 млрд. души, са преживели поне 10 дни с температури, силно повлияни от изменението на климата, климатичните промени са направили тези температури поне 3 пъти по-вероятни. А 73% от световното население е изпитало тези температури в продължение на повече от 1 месец.
Всеки четвърти човек по света е преживял екстремни горещини, които са продължили поне 5 дни, като изменението на климата е направило тези многодневни горещини поне 2 пъти по-вероятни.
- 2023 г. бе най-топлата година в света и втората най-топла в Европа.
- Тя беше и най-топлата година в метеоисторията на България.
- В България в момента липсва добра комуникация между учени и политици по темата климатични промени.
След рекордно горещата отминала година, в която ръстът на средната температура почти достигна 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалния период (1.48°C според европейската климатична служба "Коперник"), 2024 г. може да е първата, която ще надхвърли тази граница, прогнозира климатологът д-р Симеон Матев по време на пресклуб "Защо 2023 г. беше най-топлата в света и България?", организиран от платформата "Климатека".
