"Зелена къща", тролейбус и кораб на водород разработиха български учени

"Зелена къща" на път към пазарна реализация Демонстрационният модел "Зелена къща" на Института по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС) и ТУ-София се захранват автономно с енергия от възобновяеми енергийни източници, съобщиха от Българската академия на науките (БАН). По този начин за първи път в България електроенергията в един от офисите на Института е от изцяло чиста енергия.

"Проектът "Зелена къща" е на стойност 600 000 лева и е идея още от 2007 г., когато направихме изчисленията, но нямаше финансиране. Тогава проектът бе уникален по своята същност, работихме по него с акад. Евгени Будевски", разказва за "Капитал" Евелина Славчева от БАН. По думите й тогава тепърва започваха демонстрационни проекти в цяла Европа и днес това не е уникална идея, но си заслужава да покажем на младите как работи идеята за къща на водород.

"Инсталирахме готови продукти батериен цикъл като използвахме два вида батерии - оловни и литиево-йонни. Резултатите показаха, че оловните, макар и с по-нисък срок на годност от около 5 г., са по-евтини и има възможности за рециклиране за разлика от литиево -йонните, които имат по-дълъг живот, но трудно се рециклират и са сравнително по-скъпи. Оловните могат да се модифират, което ще даде допълнително преимущество. В България има производство и възможност за рециклиране на на оловни батерии и това трябва да се използва като предимство. И ако днес разбираме вече от батерии, то водородният цикъл е по-непознат за хората. По-големият плюс на проекта е преминаването през целия цикъл за производство на ток от водород за една къща", обясни ученият.

В малък електролизьор водата се разделя на водород и кислород, в специални метал хибридни контейнери водородът отново взаимодейства с кислород по специален електрохимичен процес и двата газа взаимодействат, за да произведат вече електрическа енергия.

Предимството на водорода е, че буквално може да съхранява слънчевата енергия. Това се случва в метал хибрдини контейнери за домашни условия или в бутилки под налягане за по-масово използване.

Учените от екипа "Зелена къща" гледат напред към възможностите за комерсиализиране на проекта и са кандидатствали за допълнително финансиране с още 400 000 лева. С тях се надяват да подменят електролизьора с по-ефективна технология.

Понеже в България няма все още производство на електролизьори, а в цяла Европа са много малко, учените се надяват с новия проект да успеят да направят така че да заменят течния електролит с полимерна електролитна мембрана, но съставена вместо с киселинни с алкални химични елементи. Това ще повиши сигурността и ефективността на процеса и ще го направи подходящ за масово използване, посочи още Славчева.

Първия тролейбус на водород

През пролетта на 2024 г. ще бъде пуснат в движение и първият тролейбус, обновен по метода ретрофитинг, който се задвижва от батерии и водород. Той е изключителна иновация не само за България и региона, но и за цяла Европа.

В началото на идеята през 2018 г. такъв проект в цяла Европа няма, но от 2020 г. вече методът ретрофитинг започва да се разработва от все повече страни, разказа специално за в. "Капитал" проф. Дария Владикова, част от научния колектив на проекта.

Разработването на тролейбус по метода ретрофитинг или с промяна на двигателя за лесно преминаване на водород е над 1.2 млн. лева. Превозното средство е предоставено от Столична община, а след обновяването му учените тестват електронна система за консумираната мощност при движението му.

"След приключване на тестовия период тролейбусът с нулеви емисии ще може да се използва в мрежата на градския транспорт в София и след като свърши електрическата мрежа може да премине на зелена водородна клетка и да измине още 100 км", сподели и Славчева.

"Така един стар "Икарус" заживява нов живот и днес се пребоядисва, за да бъде представен на живо през май. За съжаление той още не може да излезе от депото и да вози пътници, защото трябва да се приемат законодателни изменения, които да предвидят движението на такива превозни средства", посочват учените.

"Ще търсим финансиране и за пилотен проект продължение, защото трябва тролейбусът да се тества на ход какви показатели отчита, как работи, за да може да стигне до етапа да превозва пътници", споделя проф. Владикова. Дали Столична община ще ползва този тролейбус също е въпрос на бъдещи разговори.

Но законодателните промени се бавят, все още няма информация и по въпроса с промяната на пътната карта за развитие на водорода до 2050 година.

По проекта е разработен и първият в страната речен плавателен съд, задвижван с водород и слънчева енергия с водещ партньор Русенски университет.

Ръководителят на програмата е акад. Константин Хаджииванов. Българската академия на науките е водещата научна организация по ЕПЛЮС, а финансирането на програмата е осигурено от Министерството на образованието и науката.

Ефективни методи за улавяне и оползотворяване на въглероден диоксид са изследвали учените в рамките на научната програма. Разработен е прототип на водороден генератор тип "двойна клетка" с хибридно електрическо свързване. Генераторът е част от проектите, с които Българската академия на науките кандидатства за финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост, информираха още от БАН.

България може да произвежда 8 GW водород на година и да изнася 40%

България има сериозен потенциал да развива водородна икономика, твърдят още учените - възможностите за производство са 8 GW водород, което е 130 000 тона на година, а около 40% може да е износ. Това сподели проф. Дария Владикова, ръководител на направление "Водородни технологии и енергийни системи" в Институт за устойчив преход и развитие към Тракийския университет - Стара Загора и част от екипа на Института по електрохимия и енергийни системи към БАН.

В момента Министерство на иновациите и растежа работи по промени на Пътната карта за развитие на водорода у нас до 2050 година.

Всички мислят, че говорим за водород в Европейския съюз от Зелената сделка, която беше приета 2019 г. и чиновниците са решили да сложат вътре водород. Това не е така. Идеята за водородна икономика започва от времето на Жул Верн, който казва "Водата ще бъде горивото на бъдещето". Професионално за водородна икономика се говори от 70-те години на миналия век. Терминът е въведен от един от най-добрите световни електрохимици - Джон Бокрис, който развива идеята. Изграждането на водородна икономика става официална европейска политика през 2004 година с приемането на водородната стратегическа платформа от Романо Проди.

У нас мечтата на Евгени Будевски за водородна къща с пълен цикъл на производство на ВЕИ и водород за съхранение, осветление и отопление се превръща в реалност и то само десетилетие след неговата смърт. Той е един от най-известните ни специалисти в областта на електрохимията с невероятен брой публикации и изобретения с патенти в областта. Евгени Будевски изгражда и ръководи дълги години Централната лаборатория по електрохимични източници на ток. През 2003 г. тя се превръща в Институт по електрохимия и енергийни системи към Българска академия на науките, който през 2012 г. приема името "Акад. Евгени Будевски".