Енергийната свързаност е най-важният коз за България

Според министър Станков България иска и може да се превърне в най-голямата балансираща мощност на Европа. Това ще доведе до намаляване на цените на енергията в региона и повишаване на конкурентоспособността и сигурността, подчерта той.

Подадени са заявки за 10 000 MWh капацитет за съхранение на енергия по мярката от Плана за възстановяване и устойчивост. Водят се преговори с ЕИБ за изграждане на още два, а защо не и три ПАВЕЦ-а в България освен "Чаира", които да подпомогнат балансирането не само на българската мрежа, но и на съседните страни. Това ще осигури възможност евтината енергия от ВЕИ да се съхранява в страната. Държавата може да осъществи този проект със собствени сили, но може да се даде и възможност на частни инвеститори да се включат в тази инвестиция, за да успеем да реализираме тези проекти на българска територия.

По думите на министър Станков това не е нереалистично предвид гаранциите, които дават големите международни банкови институции.

Всички проекти, свързани с електроенергийните и газовите коридори, които освен всичко отговарят и на нуждите на Молдова и Украйна, може да превърнат България в балансиращ фактор на Балканите, което ще помогне на страните в региона да увеличат енергийното производство от възобновяеми източници. Унгария има повече възможности за развитие на пазара на батерии и когато обединим нашите идеи и бъдещи проекти, може да решим предизвикателствата много по-лесно, допълни Станков.

Инвестицията на България в два нови ядрени блока също е много важна. Вече сме предприели стъпки по отношение на всички нотификации, за да отговорим на регулаторните изисквания, казва още енергийния министър. В края на тази или началото на следващата година трябва да се подпише финалното инвестиционно решение за изграждане на блок 7 и 8 на АЕЦ "Козлодуй". "Не само гарантираме този проект, но и мислим за възможност тези проекти да бъдат свързани с други, които дават добавена стойност като изграждане на гигафактори за изкуствен интелект, които тук на място да консумират енергията", сподели още Станков и допълни, че основната цел на България е да продължи да бъде нетен износител на електроенергия.

Ключов елемент от изказването на енергийния министър бе и това, че България със сигурност ще отключи възможностите за развитие на вятърната енергия като още един източник за балансиране.

Увеличаване на свързаността е най-важното за региона

Source: Capital weekly

Ключово за страните е да работят по проекти с ясен икономически и инвестиционен модел, смята Орхан Зейналов, заместник-министър на енергетиката на Азербайджан. Страната следва това разбиране и при участието си в Черноморско-Каспийския енергиен коридор. Надяваме се скоро България също да се присъедини към тази инициатива, каза Зейналов.

Участваме и в друг коридор, Централна Азия - Азербайджан, 10 до 12 GW допълнителни мощности, идващи от Централна Азия. В момента се обсъждат и допълнителни коридори, включително от българската страна, Азербайджан - Грузия, Турция - България, Турция - Азербайджан, Нахичеван - Турция.

Трябва да помислите не само за вашите вътрешни стремежи, но и какви са капацитетите на мрежата в съседните страни, когато говорите за трансграничен капацитет и трансгранични проекти. Например какви ще бъдат тесните места в мрежата през следващите години в съседните страни, като говорим за тези междусистемни коридори. Първоначално всичко изглежда много добре на хартия. Икономически идеите изглеждат обещаващи, но трябва да подкрепим тези цели с технически данни как това ще се отрази на мрежата, коментира Зейналов.

Разбира се, работата с международните финансови институции, с частния сектор е много важна, обясни още той. Важно е да се оптимизират капиталовите разходи за тези проекти, включително цената на инфраструктурата, проблеми с веригата за доставки, които понякога забавят разходите и продължителността на проекта.

Предизвикателствата пред Молдова

На този фон предизвикателства за Молдова са по-големи. Сигурността на доставките за нас е основната тема, защото те са свързани със стабилност за икономиката и на обществото, каза Константин Боросан, държавен секретар по енергетиката на Молдова.

Молдова не притежава свои ресурси от изкопаеми горива. Разчитаме на енергийна ефективност и възобновяеми източници, но изкопаемите горива трябва да внасяме, поясни Боросан. И в продължение на 30 години бяхме зависими от един-единствен източник на доставка. От 2021 г. бяхме в ситуация да се научим да диверсифицираме доставчиците на газ, на електричество. Точно през есента на 2022 г. тук в България заработи интерконекторът Гърция - България, който Молдова използва, за да покрие потребление на газ. Доказахме, че този проект е жизнеспособен. Така се създаде по-късно инициативата Вертикален газов коридор, към която Молдова се присъедини миналата година.

Днес този проект, Вертикален газов коридор, Трансбалкански газопровод, осигурява енергийна сигурност на региона, Централна, Източна и Югоизточна Европа. Заедно с всички страни, Гърция, България, Румъния, Украйна, Молдова, работим, за да направим този проект и търговски привлекателен, подчерта Боросан.

Виждаме потенциал и в зеления коридор от Азербайджан към Европа до Румъния, Унгария, но трябва да се свържем помежду си, за да се възползваме, подчерта още Боросан. Има какво още да работим по отношение на комуникация и единен европейски пазар, което означава еднакви цени, коментира той.

За Унгария диверсификацията също ще е от решаващо значение

Цената на тока в Унгария е почти двойна в сравнение с Австрия, Германия или Франция. България е доверен партньор на Унгария в тази ситуация. И в момента страната ни продължава да разчита 30% на природен газ, така че всякакви планове за премахването от енергийния микс в краткосрочен план са неосъществими, каза Атила Щайнер, държавен секретар по политиката в областта на енергетиката и климата на Унгария.

Разбира се, диверсификацията ще бъде от решаващо значение в бъдеще. 2022-ра не беше първата, когато бяхме изправени пред енергийна криза, това се случи и 2009 г., когато Русия спря доставките на газ за Украйна и в страната през януари беше наистина студено, припомни Щайнер. Научихме много от тази криза, защото по това време имаше само няколко интерконектора между съседите в Централна и Източна Европа. И оттогава постигнахме страхотен резултат - днес сме много добре свързани помежду си. Но ако трябва да диверсифицираме, тогава имаме нужда от нови инфраструктурни елементи, подчерта Щайнер. Като страна без излаз на море, която има достъп до нови източници само чрез своите съседи, миналата година закупихме 5% от находището "Шахтьор" в Азербайджан. От друга страна, трябва значително да се инвестира в производството на електроенергия, но и в мрежата, и в съхранението.

Едно едно от най-големите постижения на Европейския съюз е синхронизираната електрическа мрежа, каза Щайнер. Разбира се, имаме нови предизвикателства, защото заради електрификацията нуждата от енергия ще нараства - само в Унгария очакваме 40% увеличение на потреблението на ток до 2030 г., което означава, че трябва да инвестираме наистина много в производството. То идва от използването на повече електрически автомобили и заводи, фабрики за батерии и т.н. Ще се нуждаем от повече ВЕИ. Отрицателните цени са все по-чести на пазарите, но ако слънцето не грее и вятърът не духа, тогава сме изправени пред рекордно високи цени. И това се случва това лято в региона, предупреди Щайнер.

Планираме да подсилим нашите съществуващи интерконектори към Словакия, към Румъния и към Сърбия. Това ще създаде много по-стабилна система.

През миналото лято Унгария в един момент изнасяше 4000 MW електроенергия, но когато слънцето се скри, внесохме 2000 MW. Прогнози няма как да се направят и това е предизвикателство, което още няма решения. Унгария няма толкова възможности за разлика от България с високи планини и капацитет за съхранение на енергия. Трябва да инвестираме сериозно в батерии и системи за съхранение на газ, за да развием още пазара на възобновяема енергия, каза Щайнер.

ЕК прави оценка на мрежата и екшън план за електрификация

Енергийният преход е свързан с нови предизвикателства, но е важно да алокиралиме инвестициите в изкопаеми горива към други проекти, каза Тудор Константинеску, съветник в Главна дирекция "Енергетика" на ЕК. Свързаността и съхранението на енергия са най-важните елементи за справяне с прехода, подчерта той. Имаме големи планове за водород, за ядрена енергетика, но трябва правилно да оценим възможностите на мрежата. Правим план за това, който ще е готов до края на годината. Работим и по екшън план за електрификацията и ще подпомагаме всички проекти, които биха могли да засилят сътрудничеството в региона, заяви още съветникът от ЕК.